5.08.2007 г., 12:00

Сбърках

776 0 3

Сбърках за теб. Просто сбърках деня,

планетата и всичко останало.

Искам да напусна за дълго града,

в който всичко е изостанало.

Пей ми, Джулиан, изпей ми душата.

Знам, че живея само веднъж,

но ако някой не запълни пустотата,

ще ме отмие последния дъжд.

Сбърках за теб. Просто сбърках деня.

Харесах прекалено много лицето ти,

опитах се да бъда малко по-добра

и дори ти опаковах сърцето си...

Пей ни сега, мили Джулиан,

защото сме влюбени в тебе и двамата.

В кръвта ми е да бъркам,

а на теб е присъща измамата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В кръвта ми е да бъркам,

    а на теб е присъща измамата...
    Прекрасно е!!!Поздрави
  • Ще ти кажа само, че си го приела букжално(това за Джулиан, защото това не е същият Джулиан).Благодаря за пожеланието
  • ???Смая ме леко, някак си започват да ми се въртят едни въпроси в главицата...
    А стихотворението е страхотно, чете се на един дъх! Целувки! Дано и ти да намериш щастието съвсем скоро.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....