5 авг. 2007 г., 12:00

Сбърках 

  Поэзия
635 0 3

Сбърках за теб. Просто сбърках деня,

планетата и всичко останало.

Искам да напусна за дълго града,

в който всичко е изостанало.

Пей ми, Джулиан, изпей ми душата.

Знам, че живея само веднъж,

но ако някой не запълни пустотата,

ще ме отмие последния дъжд.

Сбърках за теб. Просто сбърках деня.

Харесах прекалено много лицето ти,

опитах се да бъда малко по-добра

и дори ти опаковах сърцето си...

Пей ни сега, мили Джулиан,

защото сме влюбени в тебе и двамата.

В кръвта ми е да бъркам,

а на теб е присъща измамата...

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В кръвта ми е да бъркам,

    а на теб е присъща измамата...
    Прекрасно е!!!Поздрави
  • Ще ти кажа само, че си го приела букжално(това за Джулиан, защото това не е същият Джулиан).Благодаря за пожеланието
  • ???Смая ме леко, някак си започват да ми се въртят едни въпроси в главицата...
    А стихотворението е страхотно, чете се на един дъх! Целувки! Дано и ти да намериш щастието съвсем скоро.
Предложения
: ??:??