Живот – труден.

Живот – борба.

Живот, в който всички сме роби на властта.

Брат, брата си убива за пари,

а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени.

Живеем в свят, пълен с лъжи,

а най-тъжното е, че ние сами построихме този ад,

мислейки, че е раят от нашите мечти.

Да, животът е труден,

животът е борба

и живеем всички по правилата на страстта.

Сестра с мъжа на сестра си я предава

и с чиста съвест казва, че любовта така ù повелява.

Никаква любов.

Само секс и нощи диви.

Всичко е просто една игра

и всички искаме да живеем на ръба

с вятър в косите и огън в кръвта.

Да, но играта ще приключи някой ден

и тогава всеки ще казва

“Вината не е в мен.”

Тогава ще има обиди и порой от сълзи,

защото най-много боли от разкритите лъжи.

Да, такъв е животът – труден, щур, объркан и без правила.

Да, това е животът – една вечна борба, изпитание на издръжливостта.

И не ни остава друго, освен да се подчиним на властта.

И не ни остава друго, освен да се адаптираме към алчността

и с широко разтворени обятия да прегърнем порочността.

И не ни остана друго, освен да живеем в лъжа,

защото лъжите днес въртят планетата Земя.

Живот – труден.

Живот – лъжа.

Объркани сме всички ний сега.

Объркан е животът, сбъркан е света.

ПП: Моля ви каквото и да мислите за стихотворението, споделете го. Ако не ви е харесало, кажете защо. Ако ви е харесало, кажете защо. Просто си излейте душата! Ще съм ви МНОГО благодарна :)