Sep 11, 2011, 11:48 AM

Сбъркан свят

678 1 2

Живот – труден.

Живот – борба.

Живот, в който всички сме роби на властта.

Брат, брата си убива за пари,

а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени.

Живеем в свят, пълен с лъжи,

а най-тъжното е, че ние сами построихме този ад,

мислейки, че е раят от нашите мечти.

 

Да, животът е труден,

животът е борба

и живеем всички по правилата на страстта.

Сестра с мъжа на сестра си я предава

и с чиста съвест казва, че любовта така ù повелява.

Никаква любов.

Само секс и нощи диви.

Всичко е просто една игра

и всички искаме да живеем на ръба

с вятър в косите и огън в кръвта.

Да, но играта ще приключи някой ден

и тогава всеки ще казва

“Вината не е в мен.”

Тогава ще има обиди и порой от сълзи,

защото най-много боли от разкритите лъжи.

 

Да, такъв е животът – труден, щур, объркан и без правила.

Да, това е животът – една вечна борба, изпитание на издръжливостта.

И не ни остава друго, освен да се подчиним на властта.

И не ни остава друго, освен да се адаптираме към алчността

и с широко разтворени обятия да прегърнем порочността.

И не ни остана друго, освен да живеем в лъжа,

защото лъжите днес въртят планетата Земя.

 

Живот – труден.

Живот – лъжа.

Объркани сме всички ний сега.

Объркан е животът, сбъркан е света.

 

 

ПП: Моля ви каквото и да мислите за стихотворението, споделете го. Ако не ви е харесало, кажете защо. Ако ви е харесало, кажете защо. Просто си излейте душата! Ще съм ви МНОГО благодарна :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Монева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси много!! За мен е много важно да видя как изглежда моето творчество и от други гледни точки ☺♥☺
  • Интересно и замислящо...
    Засегнала си житейски проблеми и на някой ще му хареса , на други не, но всичко това в стихът ти е въпрос на гледна точка.
    Но като финал ми допадна и подкрепям.Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...