11.09.2011 г., 11:48

Сбъркан свят

676 1 2

Живот – труден.

Живот – борба.

Живот, в който всички сме роби на властта.

Брат, брата си убива за пари,

а най-голямата алчност по високите етажи на властта се корени.

Живеем в свят, пълен с лъжи,

а най-тъжното е, че ние сами построихме този ад,

мислейки, че е раят от нашите мечти.

 

Да, животът е труден,

животът е борба

и живеем всички по правилата на страстта.

Сестра с мъжа на сестра си я предава

и с чиста съвест казва, че любовта така ù повелява.

Никаква любов.

Само секс и нощи диви.

Всичко е просто една игра

и всички искаме да живеем на ръба

с вятър в косите и огън в кръвта.

Да, но играта ще приключи някой ден

и тогава всеки ще казва

“Вината не е в мен.”

Тогава ще има обиди и порой от сълзи,

защото най-много боли от разкритите лъжи.

 

Да, такъв е животът – труден, щур, объркан и без правила.

Да, това е животът – една вечна борба, изпитание на издръжливостта.

И не ни остава друго, освен да се подчиним на властта.

И не ни остава друго, освен да се адаптираме към алчността

и с широко разтворени обятия да прегърнем порочността.

И не ни остана друго, освен да живеем в лъжа,

защото лъжите днес въртят планетата Земя.

 

Живот – труден.

Живот – лъжа.

Объркани сме всички ний сега.

Объркан е животът, сбъркан е света.

 

 

ПП: Моля ви каквото и да мислите за стихотворението, споделете го. Ако не ви е харесало, кажете защо. Ако ви е харесало, кажете защо. Просто си излейте душата! Ще съм ви МНОГО благодарна :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси много!! За мен е много важно да видя как изглежда моето творчество и от други гледни точки ☺♥☺
  • Интересно и замислящо...
    Засегнала си житейски проблеми и на някой ще му хареса , на други не, но всичко това в стихът ти е въпрос на гледна точка.
    Но като финал ми допадна и подкрепям.Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...