1 may 2025, 23:00

Сбъркано

  Poesía
269 2 4

На кого са нужни хора ненужни!?

Щом има сълзи без очи виждащи.

Ушите ритъм не чуват... но се бунтуват.

Гласът някак неразбран остава, сиротен.

 

Кукувица, птица сърдита, снася и бяга...

някой друг да се стяга, какво ли го чака?

И всичко по незагадъчен начин загива.

Лъжите комфорт дават на глухи.

 

Заблуди, буца в гърлото тежи.

Как да намеря време за усмивки, кажи!?

Стока без цена на витрина стои.

Как да купиш нещо, което не се купува с пари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се че ме посетихте.подкрепихте и поставихте стиха в любими,Приятели!До нови и весело искарване на почивните дни!Анахид🌹,Стойчо👍,Доре💐!!!
  • "Лъжите комфорт дават на глухи." Браво,Ангеле! И сбърканото ще се оправи, време е !
  • Ако,парите купуваха съвести,то богатство ограбено от труда на беззащитните хора...щеше да ни превръща в роби!
    Не че сме цъфнали и вързали от Древен Рим до днес.Само че сега методите на експлоатация са по така, уж, че имаме някакви права!
    Честит Празник на труда, Ангел!🕊
  • ❤️

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....