17 dic 2007, 16:25

Сцена, рефрен, синева

  Poesía » Otra
1.3K 0 17


Бели крила ме докосват с лекота,
съзвучие възвишено,
дочувам и мелодия на песента
Аве Мария...

Под прожекторите жарки
в огромната концертна зала
ще се запазят спомените ярки,
вечната възхвала.

Магията на оперното
изкуство е голяма,
на хората в душите
разцъфтява бяла амалгама.

Бели крила ме докосват сега
с всеки рефрен синева!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ани, за топлите думи!
  • Красив ангелски стих!
    Да благодаря на човека, който ми показа душата ти, тя наистина е прекрасна. Ще дочета и другите ти неща задълбочено.
  • Благодаря, приятели.
  • Бяла амалгама значи! Пломбирани души... Добре!!!
  • Бели крила ме докосват сега
    с всеки рефрен синева!

    Наистина в съня ти те е докоснал ангел, мила моя (който бе изпратен от мен ) Продължавай да твориш и да ни показваш красивата синева, защото ТИ го МОЖЕШ! Прегръдки!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...