17 дек. 2007 г., 16:25

Сцена, рефрен, синева

1.3K 0 17


Бели крила ме докосват с лекота,
съзвучие възвишено,
дочувам и мелодия на песента
Аве Мария...

Под прожекторите жарки
в огромната концертна зала
ще се запазят спомените ярки,
вечната възхвала.

Магията на оперното
изкуство е голяма,
на хората в душите
разцъфтява бяла амалгама.

Бели крила ме докосват сега
с всеки рефрен синева!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ани, за топлите думи!
  • Красив ангелски стих!
    Да благодаря на човека, който ми показа душата ти, тя наистина е прекрасна. Ще дочета и другите ти неща задълбочено.
  • Благодаря, приятели.
  • Бяла амалгама значи! Пломбирани души... Добре!!!
  • Бели крила ме докосват сега
    с всеки рефрен синева!

    Наистина в съня ти те е докоснал ангел, мила моя (който бе изпратен от мен ) Продължавай да твориш и да ни показваш красивата синева, защото ТИ го МОЖЕШ! Прегръдки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...