3 feb 2008, 19:44

Сцената на моя живот

  Poesía
1.2K 1 14
В живота с тебе много роли имах -
любовница, съпруга и жена.
И всеки образ от душа приемах,
за да запазя жива любовта.

В дома ни бях съпруга всеотдайна,
навън - достойна, борбена жена.
В леглото бях любовница омайна,
докосваща със тяло и душа.

А ролите ме правеха по-силна,
по-страстна и изпълнена с мечти.
Пропиваха с енергия обилна
игривите ми женствени очи.

Вживявах се във всеки епизод -
ту властна бях, ту нежна, ту самотна.
Преследвах неуморно своя брод
на каузата ценна, благородна.

Запазих те единствено за мен,
макар че свободата бях ти дала
и съхраних за утрешния ден
в ръцете си на любовта кинжала.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Думите ти вълнуват и докосват сърцето...За това значи да си истински поет!!!Поздрави
  • Ах, ти!
    Браво за всичките роли и изпълнение!
  • браво
  • "и съхраних за утрешния ден
    в ръцете си на любовта кинжала."

    О, да! Това е една много вярна фармула. Преминава през различни фази, образи и какво ли още не. Но ти я пази. Любовта!
  • !!!Аплодисменти!!!Поздравления за силния стих!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....