3.02.2008 г., 19:44

Сцената на моя живот

1.2K 1 14
В живота с тебе много роли имах -
любовница, съпруга и жена.
И всеки образ от душа приемах,
за да запазя жива любовта.

В дома ни бях съпруга всеотдайна,
навън - достойна, борбена жена.
В леглото бях любовница омайна,
докосваща със тяло и душа.

А ролите ме правеха по-силна,
по-страстна и изпълнена с мечти.
Пропиваха с енергия обилна
игривите ми женствени очи.

Вживявах се във всеки епизод -
ту властна бях, ту нежна, ту самотна.
Преследвах неуморно своя брод
на каузата ценна, благородна.

Запазих те единствено за мен,
макар че свободата бях ти дала
и съхраних за утрешния ден
в ръцете си на любовта кинжала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите ти вълнуват и докосват сърцето...За това значи да си истински поет!!!Поздрави
  • Ах, ти!
    Браво за всичките роли и изпълнение!
  • браво
  • "и съхраних за утрешния ден
    в ръцете си на любовта кинжала."

    О, да! Това е една много вярна фармула. Преминава през различни фази, образи и какво ли още не. Но ти я пази. Любовта!
  • !!!Аплодисменти!!!Поздравления за силния стих!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...