19 jun 2009, 15:22

Счупен Ангел

  Poesía
1.1K 0 8

Счупен Ангел

 

 

Другар до мене нямам,
имам само самота...
Сигурност в живота нямам...
... заради малко свобода.
Неразбран ,така си ходя...
И засмян... сякаш съм щастлив...
Простичък живот си водя,
тук в града ви грозно сив.
Като човек опитах да живея,
ама... не се получи май...
И последно време аз си мисля...
... на престоя тук да сложа край.
Тука за едно стоях,
ама вече май го няма
и изпитвам само страх,
че е било и то измама!
Мечтая другаде да бъда,
ама... тука си стоя.
Защо, по дяволите, аз се мъча,
а не си отида у дома...?
Нима и съм бездомен вече?
Осъден... тук да си седя...
Нима крилата си откъснах
и не мога аз да отлетя?
В стремежа си човек да бъда,
сам да се осакатя?!
На вас да се преструвам с мъка...
... за да ме боли сега!!!
Мястото ми не е тука!
Не и в този блудкав свят!!
Но... май няма да си ходя,
щото вече съм сакат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...