Счупен Ангел
Счупен Ангел
Другар до мене нямам,
имам само самота...
Сигурност в живота нямам...
... заради малко свобода.
Неразбран ,така си ходя...
И засмян... сякаш съм щастлив...
Простичък живот си водя,
тук в града ви грозно сив.
Като човек опитах да живея,
ама... не се получи май...
И последно време аз си мисля...
... на престоя тук да сложа край.
Тука за едно стоях,
ама вече май го няма
и изпитвам само страх,
че е било и то измама!
Мечтая другаде да бъда,
ама... тука си стоя.
Защо, по дяволите, аз се мъча,
а не си отида у дома...?
Нима и съм бездомен вече?
Осъден... тук да си седя...
Нима крилата си откъснах
и не мога аз да отлетя?
В стремежа си човек да бъда,
сам да се осакатя?!
На вас да се преструвам с мъка...
... за да ме боли сега!!!
Мястото ми не е тука!
Не и в този блудкав свят!!
Но... май няма да си ходя,
щото вече съм сакат...
© Марин Димитров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Няма нищо по-красиво от борбата за мечтите и Любовта! Пази ги!
Поздрави и много сили! -
Харесах много...
-
Оставаш и се бориш, макар че борбата е безмилостно жестока...
-
Кураж!
-
Перфектно подредени думи.
Незабравимо!
Четях на глас стихотворението ти с емоция и вълнение.
А последната ти дума е идеална,вълшебна.
Най лошото в човека е да е осъкатен с мислите си черни и нараняващи нечие човешко творение. -
За всеки има място под слънцето...Намери себе си...
Ех,да можех и аз да се открия...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Така или иначе жив от него няма да излезеш.
Горе главата!