Счупен Ангел
Счупен Ангел
Другар до мене нямам,
имам само самота...
Сигурност в живота нямам...
... заради малко свобода.
Неразбран ,така си ходя...
И засмян... сякаш съм щастлив...
Простичък живот си водя,
тук в града ви грозно сив.
Като човек опитах да живея,
ама... не се получи май...
И последно време аз си мисля...
... на престоя тук да сложа край.
Тука за едно стоях,
ама вече май го няма
и изпитвам само страх,
че е било и то измама!
Мечтая другаде да бъда,
ама... тука си стоя.
Защо, по дяволите, аз се мъча,
а не си отида у дома...?
Нима и съм бездомен вече?
Осъден... тук да си седя...
Нима крилата си откъснах
и не мога аз да отлетя?
В стремежа си човек да бъда,
сам да се осакатя?!
На вас да се преструвам с мъка...
... за да ме боли сега!!!
Мястото ми не е тука!
Не и в този блудкав свят!!
Но... май няма да си ходя,
щото вече съм сакат...
© Марин Димитров All rights reserved.
