19.06.2009 г., 15:22 ч.

Счупен Ангел 

  Поезия
884 0 8

Счупен Ангел

 

 

Другар до мене нямам,
имам само самота...
Сигурност в живота нямам...
... заради малко свобода.
Неразбран ,така си ходя...
И засмян... сякаш съм щастлив...
Простичък живот си водя,
тук в града ви грозно сив.
Като човек опитах да живея,
ама... не се получи май...
И последно време аз си мисля...
... на престоя тук да сложа край.
Тука за едно стоях,
ама вече май го няма
и изпитвам само страх,
че е било и то измама!
Мечтая другаде да бъда,
ама... тука си стоя.
Защо, по дяволите, аз се мъча,
а не си отида у дома...?
Нима и съм бездомен вече?
Осъден... тук да си седя...
Нима крилата си откъснах
и не мога аз да отлетя?
В стремежа си човек да бъда,
сам да се осакатя?!
На вас да се преструвам с мъка...
... за да ме боли сега!!!
Мястото ми не е тука!
Не и в този блудкав свят!!
Но... май няма да си ходя,
щото вече съм сакат...

© Марин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не вземай живота на сериозно!
    Така или иначе жив от него няма да излезеш.
    Горе главата!
  • !!!
  • Няма нищо по-красиво от борбата за мечтите и Любовта! Пази ги!Поздрави и много сили!
  • Харесах много...
  • Оставаш и се бориш, макар че борбата е безмилостно жестока...
  • Кураж!
  • Перфектно подредени думи.
    Незабравимо!
    Четях на глас стихотворението ти с емоция и вълнение.
    А последната ти дума е идеална,вълшебна.
    Най лошото в човека е да е осъкатен с мислите си черни и нараняващи нечие човешко творение.
  • За всеки има място под слънцето...Намери себе си...

    Ех,да можех и аз да се открия...
Предложения
: ??:??