zahvurlen (Александър Охрименко)
37 154
18 nov 2011, 12:21

Счупена латерна 

  Poesía » De amor
1217 0 24

Мечтите ми от времето износени,

тежат ми на сърцето безпощадно.

А кой съм? Принцът или просяка?

Значението в бездната пропадна.

 

Отиде си. Със цялото мълчание,

задръстващо с хлада си крясъци.

Белязан пак от хиляди ридания,

изплува споменът за „някога”,

 

Когато кротко, в моите обятия,

отпусната, намираше смирение.

Ала живота все търгува святото,

единствено за болка и презрение.

 

И щастието все е на везната –

люлее се над зяпналата паст.

Осъждаме го с пръст, че е „Съдбата”,

глава навеждаме без власт,

 

а всъщност необятната вселена,

във мен се взира през очите ти...

И ти си само счупена латерна,

по спомен свиреща мечтите си.

 

А моите... от времето износени,

ще нося май със тъжен лик до края...

Какво ще кажеш? Принца или просяка?

Защото аз наистина не зная.

© Александър Охрименко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??