Счупена латерна
Мечтите ми от времето износени,
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание,
задръстващо с хлада си крясъци.
Белязан пак от хиляди ридания,
изплува споменът за „някога”,
Когато кротко, в моите обятия,
отпусната, намираше смирение.
Ала живота все търгува святото,
единствено за болка и презрение.
И щастието все е на везната –
люлее се над зяпналата паст.
Осъждаме го с пръст, че е „Съдбата”,
глава навеждаме без власт,
а всъщност необятната вселена,
във мен се взира през очите ти...
И ти си само счупена латерна,
по спомен свиреща мечтите си.
А моите... от времето износени,
ще нося май със тъжен лик до края...
Какво ще кажеш? Принца или просяка?
Защото аз наистина не зная.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени
