Счупена латерна
Мечтите ми от времето износени,
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание,
задръстващо с хлада си крясъци.
Белязан пак от хиляди ридания,
изплува споменът за „някога”,
Когато кротко, в моите обятия,
отпусната, намираше смирение.
Ала живота все търгува святото,
единствено за болка и презрение.
И щастието все е на везната –
люлее се над зяпналата паст.
Осъждаме го с пръст, че е „Съдбата”,
глава навеждаме без власт,
а всъщност необятната вселена,
във мен се взира през очите ти...
И ти си само счупена латерна,
по спомен свиреща мечтите си.
А моите... от времето износени,
ще нося май със тъжен лик до края...
Какво ще кажеш? Принца или просяка?
Защото аз наистина не зная.
© Александър Охрименко All rights reserved.
