Така автоматизирано времето тече,
ни как роботизирано изваяно сече
минутата без крясък жал
остал е днес денят –
ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя:
да стоплим днес най-крехките счупени огледала –
душите ни – огледани, пропукани стъкла,
да ги слепим по краищата,
да станат на едно,
че крясъците в тях са по-тежки и сриват не едно
сърце, облегнало се на моята душа,
то вика и ме моли да сгрея стъкълта ...