Счупени сърца
Така автоматизирано времето тече,
ни как роботизирано изваяно сече
минутата без крясък жал
остал е днес денят –
ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя:
да стоплим днес най-крехките счупени огледала –
душите ни – огледани, пропукани стъкла,
да ги слепим по краищата,
да станат на едно,
че крясъците в тях са по-тежки и сриват не едно
сърце, облегнало се на моята душа,
то вика и ме моли да сгрея стъкълта
и в плен на огъня да се възроди,
ако може и в друга форма,
в изящестно бижу, но дали...
Така автоматизирано времето тече,
ни как роботизирано изваяно сече
минутата без крясък жал
остал е днес денят –
да викам и да моля се, роботите не спят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Караиванова Всички права запазени
Така расте стилът.