Счупени сърца

Поэзия

1K 1 12

Така автоматизирано времето тече,

ни как роботизирано изваяно сече

минутата без крясък жал

остал е днес денят –

ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя:

да стоплим днес най-крехките счупени огледала –

душите ни – огледани, пропукани стъкла,

да ги слепим по краищата,

да станат на едно,

че крясъците в тях са по-тежки и сриват не едно

сърце, облегнало се на моята душа,

то вика и ме моли да сгрея стъкълта

и в плен на огъня да се възроди,

ако може и в друга форма,

в изящестно бижу, но дали...

Така автоматизирано времето тече,

ни как роботизирано изваяно сече

минутата без крясък жал

остал е днес денят –

да викам и да моля се, роботите не спят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

И аз ти благодаря, Ирина

2020-06-20T18:12:42+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Няма проблем, Велина. Но благодаря ти🙂

2020-06-20T17:52:03+03:00
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

Отговарям, по изключение, на Ирина за превод на дума. В случая – ни как. Замислям се дълбоко и важно, за да отговоря – връщам си текста, слагам го пред очите си и мисля, аджеба какво съм имала предвид, или с други думи – какво съм искала да кажа... След няколкоминутен размисъл: „ни как” в контекста на произведението означава: маса, маса, маса, маса... ако дълго време повтаряш думата, то най-обикновеното й значение ще изчезне – явно е свързано с мозъчната дейност. Друго обяснение нямам...

2020-06-20T17:19:34+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

А, и ние не страдаме особено. Сондирай, няма лошо Така расте стилът.

2020-06-20T17:12:20+03:00
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

Ирина, изнемогването го дублирах от твоя коментар, метнах го в препускащите ми мисли, пошегувах се в напъна също, но в никакъв случай нито едно от двете не присъства в сътворението на нито една моя творба - само тя ми е свидетел и също, горката, не страда от естетични предразсъдъци

2020-06-20T16:59:55+03:00