ВелинаКараиванова (Велина Караиванова) ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
4 52
Jun 19, 2020, 6:54 PM

Счупени сърца

  Poetry
1K 1 12

Така автоматизирано времето тече,

ни как роботизирано изваяно сече

минутата без крясък жал

остал е днес денят –

ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя:

 

да стоплим днес най-крехките счупени огледала –

душите ни – огледани, пропукани стъкла,

 

да ги слепим по краищата,

да станат на едно,

че крясъците в тях са по-тежки и сриват не едно

 

сърце, облегнало се на моята душа,

то вика и ме моли да сгрея стъкълта

и в плен на огъня да се възроди,

ако може и в друга форма,

в изящестно бижу, но дали...

 

Така автоматизирано времето тече,

ни как роботизирано изваяно сече

минутата без крясък жал

остал е днес денят –

да викам и да моля се, роботите не спят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Караиванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    И аз ти благодаря, Ирина
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Няма проблем, Велина. Но благодаря ти🙂
  • ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    Отговарям, по изключение, на Ирина за превод на дума. В случая – ни как. Замислям се дълбоко и важно, за да отговоря – връщам си текста, слагам го пред очите си и мисля, аджеба какво съм имала предвид, или с други думи – какво съм искала да кажа... След няколкоминутен размисъл: „ни как” в контекста на произведението означава: маса, маса, маса, маса... ако дълго време повтаряш думата, то най-обикновеното й значение ще изчезне – явно е свързано с мозъчната дейност. Друго обяснение нямам...
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    А, и ние не страдаме особено. Сондирай, няма лошо Така расте стилът.
  • ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
    Ирина, изнемогването го дублирах от твоя коментар, метнах го в препускащите ми мисли, пошегувах се в напъна също, но в никакъв случай нито едно от двете не присъства в сътворението на нито една моя творба - само тя ми е свидетел и също, горката, не страда от естетични предразсъдъци

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0