ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)
52 206
Jun 19, 2020, 6:54 PM

Счупени сърца 

  Poetry
570 1 17

Така автоматизирано времето тече,

ни как роботизирано изваяно сече

минутата без крясък жал

остал е днес денят –

ще викам безмълчание, безмълвно ще крещя:

 

да стоплим днес най-крехките счупени огледала –

душите ни – огледани, пропукани стъкла,

 

да ги слепим по краищата,

да станат на едно,

че крясъците в тях са по-тежки и сриват не едно

 

сърце, облегнало се на моята душа,

то вика и ме моли да сгрея стъкълта

и в плен на огъня да се възроди,

ако може и в друга форма,

в изящестно бижу, но дали...

 

Така автоматизирано времето тече,

ни как роботизирано изваяно сече

минутата без крясък жал

остал е днес денят –

да викам и да моля се, роботите не спят...

© Велина Караиванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз ти благодаря, Ирина
  • Няма проблем, Велина. Но благодаря ти🙂
  • Отговарям, по изключение, на Ирина за превод на дума. В случая – ни как. Замислям се дълбоко и важно, за да отговоря – връщам си текста, слагам го пред очите си и мисля, аджеба какво съм имала предвид, или с други думи – какво съм искала да кажа... След няколкоминутен размисъл: „ни как” в контекста на произведението означава: маса, маса, маса, маса... ако дълго време повтаряш думата, то най-обикновеното й значение ще изчезне – явно е свързано с мозъчната дейност. Друго обяснение нямам...
  • А, и ние не страдаме особено. Сондирай, няма лошо Така расте стилът.
  • Ирина, изнемогването го дублирах от твоя коментар, метнах го в препускащите ми мисли, пошегувах се в напъна също, но в никакъв случай нито едно от двете не присъства в сътворението на нито една моя творба - само тя ми е свидетел и също, горката, не страда от естетични предразсъдъци
  • Хора, чувството е важно, но ако на някои естетични норми кажем че са дрън дрън, става една голяма дрънканица накрая.
    То не е въпрос да се пише по рецепта или формула. Има един обратен момент, обаче, когато чувството потъне или в клишета, или в несъответсвия.
    Не съм се напънала много
    Но ми прави впечатление това, което казваш, че изнемогваш, докато стигнеш до нелицемерност. Мисля че идеята страда точно от това. Че се опитваш да я пресоваш, за да извади екстра върджина, но....не съм сигурна, че на нея й допада.

    И все пак, какво означава "ни как" ? Щото не е само да се дразним от критиките, но да се замисляме и над аплаузите. Даже повече, мен ако питаш.
  • Искре, благодаря ти, че усещаш прочетеното!
    Ирина, благодаря много за добронамереността и опитите, които полагаш да ме четеш. То и аз изнемогвам в мислите си – като да ги предам, но усилието да ги пречупя през знаменателя на общата призма ми идва малко лицемерно, та – стремя се да бъда себе си и да общувам с читателя безпреднамерено
  • Ох. Наистина не знам....
    Някак си мога да преглътна думите, които напасваш и преиначаваш. След време може дори и някой речник да ги преглътне, знам ли. Но такива неща като "ни как", малко много ми идват. Идват и в повече на текста и имам чувството, че изнемогва, честно ти казвам. Защото опцията "ще пиша както ми изнася", на практика не е опция. Съвсем добронамерено ти го казвам.
  • Животът е вечно търсене! Благодаря за разговора!
    П. П. Разрешавам и подарявам безвъзмездно.
  • Джери, Джеронимо – все тая! Тя любовта е любовна и се отнася не само към половото влечение, но и към търсенето на сродна душа като цяло. Ех, че търсене пада! А като я срещнеш и искаш да я постоплиш, да й слепиш раните, да я обновиш, възродиш, има някакво близване в пламъка, но вятърът е студен и отвява сгряното, та счупеното остава...
  • Добре си дошъл винаги! Който се страхува от мечки, да не ходи в гората.
  • Скъпи Метеор, благодаря за червеното – вдъхновява ме! Та по същество – като ме накачули една идея – иди я разбери... Благодаря, че прочете и коментира!
Random works
: ??:??