20 jun 2017, 19:27

Счупено синьо 

  Poesía » Del paisaje
4902 43 102

 

Няма такава вълшебна боичка,

толкова живо променливо морска –

счупено връхче на молив от сричка;

детско хвърчило с криле от въпроси;

шалче, отвързало изгрев през юни;

стъпките в пясък от плясък изтрити;

думи на гларус, раздухали дюни;

синя мечта с малък остров в очите;

миди, поръбили залив с пайети;

стомната слънчева за ненаситни;

шапка с къдрици, през август развети;

литнал чадър пред очи любопитни;

замъци, грабнати в миг от прибоя;

морският танц на пасажи сребристи;

матово черните плажни герои,

в люлка от щастие, въздух разлистили...

 

Счупих си синьото. Точица само

в края на лятото трябва да сложа.

Бризът търкулва по голото рамо

малка луничка от моята кожа.

 

 

07.06.2017

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??