Счупено синьо
Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни;
стъпките в пясък от плясък изтрити;
думи на гларус, раздухали дюни;
синя мечта с малък остров в очите;
миди, поръбили залив с пайети;
стомната слънчева за ненаситни;
шапка с къдрици, през август развети;
литнал чадър пред очи любопитни;
замъци, грабнати в миг от прибоя;
морският танц на пасажи сребристи;
матово черните плажни герои,
в люлка от щастие, въздух разлистили...
Счупих си синьото. Точица само
в края на лятото трябва да сложа.
Бризът търкулва по голото рамо
малка луничка от моята кожа.
07.06.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
