Счупено синьо
Няма такава вълшебна боичка,
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни;
стъпките в пясък от плясък изтрити;
думи на гларус, раздухали дюни;
синя мечта с малък остров в очите;
миди, поръбили залив с пайети;
стомната слънчева за ненаситни;
шапка с къдрици, през август развети;
литнал чадър пред очи любопитни;
замъци, грабнати в миг от прибоя;
морският танц на пасажи сребристи;
матово черните плажни герои,
в люлка от щастие, въздух разлистили...
Счупих си синьото. Точица само
в края на лятото трябва да сложа.
Бризът търкулва по голото рамо
малка луничка от моята кожа.
07.06.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
