Нямам сили парчетата да събера,
очите си изплаках, а теб те няма досега.
Помня го това "Обичам те",
твоята безсмислена шега!
Всяка нощ си гост във моя сън,
а денем като странник покрай мен минаваш.
Споменът за тебе не открива изхода навън,
но за мене всеки ден по малко ти забравяш.
Веднъж ти дадох чувствата, сърцето и душата,
и знам, направих го отново.
Сега у теб са всички счупени парчета,
а в мен расте сърце, но по-сурово.