16 сент. 2008 г., 18:44

Счупено сърце

1.8K 0 1

Нямам сили парчетата да събера,

очите си изплаках, а теб те няма досега.

Помня го това "Обичам те",

твоята безсмислена шега!

 

Всяка нощ си гост във моя сън,

а денем като странник покрай мен минаваш.

Споменът за тебе не открива изхода навън,

но за мене всеки ден по малко ти забравяш.

 

Веднъж ти дадох чувствата, сърцето и душата,

и знам, направих го отново.

Сега у теб са всички счупени парчета,

а в мен расте сърце, но по-сурово.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...