16 сент. 2008 г., 18:44

Счупено сърце

1.8K 0 1

Нямам сили парчетата да събера,

очите си изплаках, а теб те няма досега.

Помня го това "Обичам те",

твоята безсмислена шега!

 

Всяка нощ си гост във моя сън,

а денем като странник покрай мен минаваш.

Споменът за тебе не открива изхода навън,

но за мене всеки ден по малко ти забравяш.

 

Веднъж ти дадох чувствата, сърцето и душата,

и знам, направих го отново.

Сега у теб са всички счупени парчета,

а в мен расте сърце, но по-сурово.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лия Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...