Нямам сили парчетата да събера,

очите си изплаках, а теб те няма досега.

Помня го това "Обичам те",

твоята безсмислена шега!

Всяка нощ си гост във моя сън,

а денем като странник покрай мен минаваш.

Споменът за тебе не открива изхода навън,

но за мене всеки ден по малко ти забравяш.

Веднъж ти дадох чувствата, сърцето и душата,

и знам, направих го отново.

Сега у теб са всички счупени парчета,

а в мен расте сърце, но по-сурово.