Нямам сили парчетата да събера,
очите си изплаках, а теб те няма досега.
Помня го това "Обичам те",
твоята безсмислена шега!
Всяка нощ си гост във моя сън,
а денем като странник покрай мен минаваш.
Споменът за тебе не открива изхода навън,
но за мене всеки ден по малко ти забравяш.
Веднъж ти дадох чувствата, сърцето и душата,
и знам, направих го отново.
Сега у теб са всички счупени парчета,
а в мен расте сърце, но по-сурово.
© Лия Василева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
