8 sept 2006, 9:16

Сделка

  Poesía
772 0 6

 

Превърна се всичко във бизнес... в пари...

Човече... безскрупулно с теб се търгува,

Крещят ти в лицето... ”Цена избери,

побързай, мечтите ти колко ще струват,

ще имаш... ще станеш безумно богат...

от всички емоции - слава ще правиш,

любов, ревност, мъкав риалити свят –

а другите грижи – на нас ще оставиш...”

Замаян се чувстваш, какъв късметлия...

до вчера – борба – срещу жълти монети...

докато усетиш – ще си паралия...

Представяш си публика... аплодисменти...

Така се увличаш, като че сънуваш,

във лукс и охолство потъваш с наслада...

и ставаш зависим, на вещи робуваш,

привидно богат, но душата ти – страда...

Тогава нагарча, и рухват мечтите,

но наглата публика шоу жадува,

навират се в твоя живот с любопитство,

ту в култ те издигат, ту злобно оплюват.

След цялата шумна и медийна врява,

сапунено пръсват се твойте мечти

в душата ти пропаст дълбока остава...

ей тъй, на парчета продал си я ти...

Така би могло да е, или пък - не,

зависи от тебе, дали ще се хванеш,

Ще сключиш ли сделка със свойто сърце

или на отсрещния бряг ще останеш...

 

 

08.06.2006

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отлично стихотворение! Как са го подминали писателче и останалите корифеи без коментар? Може би, като няма, какво лошо да кажат, няма как да им се откъсне от устата едно похвално слово!
  • Браво,Дидислава,истинен е стиха ти!
    Поздрави!
  • Прав си, Христо, по-ценно е да те обичат...Благодаря ви на всички.
  • Поздрави, Диди!!!
    Истински, реален, силен стих!!!
    Но знаеш ли, сделка не правя. Не ми трябва шоуто им.
    За мен светлината на прожекторите са очите на жената, която ме обича и разбира.Тя е моята публика и наслада.
  • Ей, каква е тази бомба, без закъснител?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...