8 сент. 2006 г., 09:16

Сделка

769 0 6

 

Превърна се всичко във бизнес... в пари...

Човече... безскрупулно с теб се търгува,

Крещят ти в лицето... ”Цена избери,

побързай, мечтите ти колко ще струват,

ще имаш... ще станеш безумно богат...

от всички емоции - слава ще правиш,

любов, ревност, мъкав риалити свят –

а другите грижи – на нас ще оставиш...”

Замаян се чувстваш, какъв късметлия...

до вчера – борба – срещу жълти монети...

докато усетиш – ще си паралия...

Представяш си публика... аплодисменти...

Така се увличаш, като че сънуваш,

във лукс и охолство потъваш с наслада...

и ставаш зависим, на вещи робуваш,

привидно богат, но душата ти – страда...

Тогава нагарча, и рухват мечтите,

но наглата публика шоу жадува,

навират се в твоя живот с любопитство,

ту в култ те издигат, ту злобно оплюват.

След цялата шумна и медийна врява,

сапунено пръсват се твойте мечти

в душата ти пропаст дълбока остава...

ей тъй, на парчета продал си я ти...

Така би могло да е, или пък - не,

зависи от тебе, дали ще се хванеш,

Ще сключиш ли сделка със свойто сърце

или на отсрещния бряг ще останеш...

 

 

08.06.2006

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отлично стихотворение! Как са го подминали писателче и останалите корифеи без коментар? Може би, като няма, какво лошо да кажат, няма как да им се откъсне от устата едно похвално слово!
  • Браво,Дидислава,истинен е стиха ти!
    Поздрави!
  • Прав си, Христо, по-ценно е да те обичат...Благодаря ви на всички.
  • Поздрави, Диди!!!
    Истински, реален, силен стих!!!
    Но знаеш ли, сделка не правя. Не ми трябва шоуто им.
    За мен светлината на прожекторите са очите на жената, която ме обича и разбира.Тя е моята публика и наслада.
  • Ей, каква е тази бомба, без закъснител?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...