8.09.2006 г., 9:16

Сделка

768 0 6

 

Превърна се всичко във бизнес... в пари...

Човече... безскрупулно с теб се търгува,

Крещят ти в лицето... ”Цена избери,

побързай, мечтите ти колко ще струват,

ще имаш... ще станеш безумно богат...

от всички емоции - слава ще правиш,

любов, ревност, мъкав риалити свят –

а другите грижи – на нас ще оставиш...”

Замаян се чувстваш, какъв късметлия...

до вчера – борба – срещу жълти монети...

докато усетиш – ще си паралия...

Представяш си публика... аплодисменти...

Така се увличаш, като че сънуваш,

във лукс и охолство потъваш с наслада...

и ставаш зависим, на вещи робуваш,

привидно богат, но душата ти – страда...

Тогава нагарча, и рухват мечтите,

но наглата публика шоу жадува,

навират се в твоя живот с любопитство,

ту в култ те издигат, ту злобно оплюват.

След цялата шумна и медийна врява,

сапунено пръсват се твойте мечти

в душата ти пропаст дълбока остава...

ей тъй, на парчета продал си я ти...

Така би могло да е, или пък - не,

зависи от тебе, дали ще се хванеш,

Ще сключиш ли сделка със свойто сърце

или на отсрещния бряг ще останеш...

 

 

08.06.2006

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично стихотворение! Как са го подминали писателче и останалите корифеи без коментар? Може би, като няма, какво лошо да кажат, няма как да им се откъсне от устата едно похвално слово!
  • Браво,Дидислава,истинен е стиха ти!
    Поздрави!
  • Прав си, Христо, по-ценно е да те обичат...Благодаря ви на всички.
  • Поздрави, Диди!!!
    Истински, реален, силен стих!!!
    Но знаеш ли, сделка не правя. Не ми трябва шоуто им.
    За мен светлината на прожекторите са очите на жената, която ме обича и разбира.Тя е моята публика и наслада.
  • Ей, каква е тази бомба, без закъснител?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...