8.09.2006 г., 9:16

Сделка

773 0 6

 

Превърна се всичко във бизнес... в пари...

Човече... безскрупулно с теб се търгува,

Крещят ти в лицето... ”Цена избери,

побързай, мечтите ти колко ще струват,

ще имаш... ще станеш безумно богат...

от всички емоции - слава ще правиш,

любов, ревност, мъкав риалити свят –

а другите грижи – на нас ще оставиш...”

Замаян се чувстваш, какъв късметлия...

до вчера – борба – срещу жълти монети...

докато усетиш – ще си паралия...

Представяш си публика... аплодисменти...

Така се увличаш, като че сънуваш,

във лукс и охолство потъваш с наслада...

и ставаш зависим, на вещи робуваш,

привидно богат, но душата ти – страда...

Тогава нагарча, и рухват мечтите,

но наглата публика шоу жадува,

навират се в твоя живот с любопитство,

ту в култ те издигат, ту злобно оплюват.

След цялата шумна и медийна врява,

сапунено пръсват се твойте мечти

в душата ти пропаст дълбока остава...

ей тъй, на парчета продал си я ти...

Така би могло да е, или пък - не,

зависи от тебе, дали ще се хванеш,

Ще сключиш ли сделка със свойто сърце

или на отсрещния бряг ще останеш...

 

 

08.06.2006

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично стихотворение! Как са го подминали писателче и останалите корифеи без коментар? Може би, като няма, какво лошо да кажат, няма как да им се откъсне от устата едно похвално слово!
  • Браво,Дидислава,истинен е стиха ти!
    Поздрави!
  • Прав си, Христо, по-ценно е да те обичат...Благодаря ви на всички.
  • Поздрави, Диди!!!
    Истински, реален, силен стих!!!
    Но знаеш ли, сделка не правя. Не ми трябва шоуто им.
    За мен светлината на прожекторите са очите на жената, която ме обича и разбира.Тя е моята публика и наслада.
  • Ей, каква е тази бомба, без закъснител?

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...