30 abr 2009, 2:26
(Себе) Непоносимост
Понякога не искам да се съмне
и слънцето не искам да изгрява.
Понякога жадувам да е тъмно,
полярна нощ да падне. До забрава.
Понякога ме дразни ароматът
от всичките разцъфнали саксии.
И погледът нахален на луната,
от който зад завесите се крия.
Понякога се чудя как съм жива
след толкова разкъсни живи рани.
И как успявала съм все да скривам
емоции от болки изживяни.
Понякога... немилвана осъмвам
с треперещи от студ копнежни пръсти.
От себе си отхвърлена си тръгвам.
За дòбър път смирено се прекръствам.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много силно усещане за болка и самота! Разтърсващо! Е. и Б.
-
Да,хората са нарекли "нощ" онова слънце,което не разбират-казват древни мъдреци!Но познаваш ли я -тя е твоя плен и твоя страст,и твоя болка,и съкровен копнеж...
-
Нахалният поглед на луната миналата вечер пак ме върна при тебе. На ен-то четене още повече харесах!
-
умело боравиш със словото, много си добра, Мая!
-
Понякога...Не понякага,
след толкова разочарованя,
болки и рзбити мечти се
усещам като решето
от куршумите на живота.
Някои от тях са заседнали дълбоко
и не вярвам до края ми да се махнат.
Но, горе главата!Чудесно стихотворение.
Хиляди поздравления. -
Понякога... Познато ми е.
Много силно се надявам настроението от този стих да се стопи до утре. Ех, защо тук го няма меченцето дето така хубаво прегръща в скайпа. -
Ако знаеш само как те разбирам...
-
!!!....
-
Добре е, че е само понякога!,)
-
Понякога, малко ми трябва, но достатъчно!!!
-
понякога...
така ме натъжи...мила Мая...
най-тъжно...красивата поезия, която съм чела... -
Не си отивай, толкова си готина!
-
На фона на всичкото НЕискане и финално смирение много силно се усеща велико НЕпримирение и е страхотно! Пълен живец!!!
-
-
Майке...
В такъв момент,много ми се е искало някой да ме прегърне... -
Поздрави за силния стих! Много добра поезия, Мая!
-
"Понякога... немилвана осъмвам
с треперещи от студ копнежни пръсти.
От себе си отхвърлена си тръгвам."
Стига де Мая...
!!! -
!
-
Хахаха, Ели ме изпревари. Тюх.
Майче, аз наистнина не знам какво друго да ти кажа след този стих, освен може би... благодаря! -
В сърцето направи ми раничка...
Мая*!!! -
Толкова си себе си, колкото никой друг!!!
п.п. Още няколко дена и Сатурн ще спре да оказва влияние.
-
прекрасен стих ! на добър път в търсенето на щастие...
-
Хубаво е,че е само понякога
Бръкна там където боли,
но благодаря за това!! -
но само 'понякога', Майка... само 'понякога'
'щото... човек трябва да обича първо сам себе, та да може да обича и околните.
може да си го запазя, нали?
благодаря!
п.п. лек е пътят ти - имаш си сини думи -
Понякога...Много харесах!
-
Цяла нощ я люби, а нощта беше полярна...
На добър път и късмет!
Зем. -
Прочетох го на един дъх,силен и хубав стих.
-
Винаги толкова лесно те чета!
Стихът ти се лее!
Поздравления! -
Понякога съм толкова самотна,
че иде ми да закрещя.
Да грабна пак назаем си крилата
и някъде, далеч да излетя!
Добре че е само понякога!
Отново бъркащ в душата стих, Мая! -
Понякога...на всеки се случва. Но колко е хубаво, че е понякога и слънцето, въпреки нас изгрява! Без тези моменти май не може. Така се раждат стихове за три минути, това е време за равносметка. След такива нощи денят изглежда още по-хубав. Тези ужасни мигове показват, че сме били щастливи, обичани, желани и не можем да се примирим с нещо по-малко. Утре, когато слънцето изгрее ще се почувстваш перодена, пречистена и...още по-силна. Какво ми направи Мая с този стих?! До болка познато усещане!
-
Понякога е призрачно и страшно.
Съвсем сами,
заглъхват стъпките ми
в безвъздушното пространство.
В такава самота
звънят кристалите,
разсипани от нечие отсъствие.
Добре че е само понякога...
Среднощен поздрав, Мая!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
