(Себе) Непоносимост
Понякога не искам да се съмне
и слънцето не искам да изгрява.
Понякога жадувам да е тъмно,
полярна нощ да падне. До забрава.
Понякога ме дразни ароматът
от всичките разцъфнали саксии.
И погледът нахален на луната,
от който зад завесите се крия.
Понякога се чудя как съм жива
след толкова разкъсни живи рани.
И как успявала съм все да скривам
емоции от болки изживяни.
Понякога... немилвана осъмвам
с треперещи от студ копнежни пръсти.
От себе си отхвърлена си тръгвам.
За дòбър път смирено се прекръствам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
