30.04.2009 г., 2:26

(Себе) Непоносимост

1.9K 2 31

 

 

Понякога не искам да се съмне

и слънцето не искам да изгрява.

Понякога жадувам да е тъмно,

полярна нощ да падне. До забрава.

Понякога ме дразни ароматът

от всичките разцъфнали саксии.

И погледът нахален на луната,

от който зад завесите се крия.

Понякога се чудя как съм жива

след толкова разкъсни живи рани.

И как успявала съм все да скривам

емоции от болки изживяни.

Понякога... немилвана осъмвам

с треперещи от студ копнежни пръсти.

От себе си отхвърлена си тръгвам.

За дòбър път смирено се прекръствам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно усещане за болка и самота! Разтърсващо! Е. и Б.
  • Да,хората са нарекли "нощ" онова слънце,което не разбират-казват древни мъдреци!Но познаваш ли я -тя е твоя плен и твоя страст,и твоя болка,и съкровен копнеж...
  • Нахалният поглед на луната миналата вечер пак ме върна при тебе. На ен-то четене още повече харесах!
  • умело боравиш със словото, много си добра, Мая!
  • Понякога...Не понякага,
    след толкова разочарованя,
    болки и рзбити мечти се
    усещам като решето
    от куршумите на живота.
    Някои от тях са заседнали дълбоко
    и не вярвам до края ми да се махнат.
    Но, горе главата!Чудесно стихотворение.
    Хиляди поздравления.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...