(Себе) Непоносимост

Poetry » Other

1.9K 2 31

Понякога не искам да се съмне

и слънцето не искам да изгрява.

Понякога жадувам да е тъмно,

полярна нощ да падне. До забрава.

Понякога ме дразни ароматът

от всичките разцъфнали саксии.

И погледът нахален на луната,

от който зад завесите се крия.

Понякога се чудя как съм жива

след толкова разкъсни живи рани.

И как успявала съм все да скривам

емоции от болки изживяни.

Понякога... немилвана осъмвам

с треперещи от студ копнежни пръсти.

От себе си отхвърлена си тръгвам.

За дòбър път смирено се прекръствам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Zodiac-Samokov (Емилия Борисова)

Много силно усещане за болка и самота! Разтърсващо! Е. и Б.

2009-06-25T22:41:47+03:00
deyzisi (Десислава Иванова)

Да,хората са нарекли "нощ" онова слънце,което не разбират-казват древни мъдреци!Но познаваш ли я -тя е твоя плен и твоя страст,и твоя болка,и съкровен копнеж...

2009-06-20T12:51:15+03:00
ananel (Нелиса)

Нахалният поглед на луната миналата вечер пак ме върна при тебе. На ен-то четене още повече харесах!

2009-05-07T19:26:22+03:00
Сентполия (Любослава)

умело боравиш със словото, много си добра, Мая!

2009-05-04T00:13:47+03:00
sofiasb (Кети Иванова)

Понякога...Не понякага,
след толкова разочарованя,
болки и рзбити мечти се
усещам като решето
от куршумите на живота.
Някои от тях са заседнали дълбоко
и не вярвам до края ми да се махнат.
Но, горе главата!Чудесно стихотворение.
Хиляди поздравления.

2009-05-03T15:38:03+03:00