27 nov 2008, 12:53

Себе си попитах

717 0 2

Дали е свободен духът,

щом в окови мечтая за рози,

а разумът не отрича,

че грехът ме тормози?

 

Силна ли съм, щом мълча,

като мога да викам,

и все пак защо избягвам

без страх да ругая и питам?

 

Необикновено ли е

да плюя на чужди похвали,

и все едно "по-висша" ...

да подигравам чуждите идеали?

 

Дали не изпускам момента

духът да полети

и омърсена с ей тия мисли,

гледам неподвижен как стои?

 

     27.11.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би не е правилно да се подиграваш с чуждите идеали или да показваш,че си повече от другите,дори и да е очевидно,но да го знаеш е необходимост,която ти позволява да знаеш на какво си способна!Невероятна изповед!
  • Духът ти лети щом превес са тия мисли!Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...