Себе си попитах
Дали е свободен духът,
щом в окови мечтая за рози,
а разумът не отрича,
че грехът ме тормози?
Силна ли съм, щом мълча,
като мога да викам,
и все пак защо избягвам
без страх да ругая и питам?
Необикновено ли е
да плюя на чужди похвали,
и все едно "по-висша" ...
да подигравам чуждите идеали?
Дали не изпускам момента
духът да полети
и омърсена с ей тия мисли,
гледам неподвижен как стои?
27.11.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
