Nov 27, 2008, 12:53 PM

Себе си попитах 

  Poetry » Phylosophy
548 0 2

Дали е свободен духът,

щом в окови мечтая за рози,

а разумът не отрича,

че грехът ме тормози?

 

Силна ли съм, щом мълча,

като мога да викам,

и все пак защо избягвам

без страх да ругая и питам?

 

Необикновено ли е

да плюя на чужди похвали,

и все едно "по-висша" ...

да подигравам чуждите идеали?

 

Дали не изпускам момента

духът да полети

и омърсена с ей тия мисли,

гледам неподвижен как стои?

 

     27.11.2008г.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Може би не е правилно да се подиграваш с чуждите идеали или да показваш,че си повече от другите,дори и да е очевидно,но да го знаеш е необходимост,която ти позволява да знаеш на какво си способна!Невероятна изповед!
  • Духът ти лети щом превес са тия мисли!Поздрави!
Random works
: ??:??