Дали е свободен духът,
щом в окови мечтая за рози,
а разумът не отрича,
че грехът ме тормози?
Силна ли съм, щом мълча,
като мога да викам,
и все пак защо избягвам
без страх да ругая и питам?
Необикновено ли е
да плюя на чужди похвали,
и все едно "по-висша" ...
да подигравам чуждите идеали?
Дали не изпускам момента
духът да полети
и омърсена с ей тия мисли,
гледам неподвижен как стои?
27.11.2008г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
