Себе си попитах

Поэзия » Философская

711 0 2

Дали е свободен духът,

щом в окови мечтая за рози,

а разумът не отрича,

че грехът ме тормози?

Силна ли съм, щом мълча,

като мога да викам,

и все пак защо избягвам

без страх да ругая и питам?

Необикновено ли е

да плюя на чужди похвали,

и все едно "по-висша" ...

да подигравам чуждите идеали?

Дали не изпускам момента

духът да полети

и омърсена с ей тия мисли,

гледам неподвижен как стои?

27.11.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nikoia (Офелия-Гертруда)

Може би не е правилно да се подиграваш с чуждите идеали или да показваш,че си повече от другите,дори и да е очевидно,но да го знаеш е необходимост,която ти позволява да знаеш на какво си способна!Невероятна изповед!

2008-12-01T17:28:43+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Духът ти лети щом превес са тия мисли!Поздрави!

2008-11-27T17:33:31+02:00