20 feb 2016, 22:33  

Себе си ще разпродам

1.2K 0 4

Себе си ще разпродам

 

 

Когато самота нахлуе във деня ти,

Когато във нощта заспиваш сам,

Когато от мир лишен е сънят ти,

И болките не спират дотам...

 

Когато студът скове листата,

Когато дъждът ядосано кълне,

Когато няма я вече вълната

Във безкрайното сиво море...

 

Когато тъжен си без причина,

Когато ти се плаче, а казваш „Недей!“,

Когато нямаш си твоя „любима“,

Когато мракът не спира да владей...

 

Когато птиците оттука заминат,

Когато цветята отказват да цъфтят,

Когато мълчаливо рибите преминат

На отсрещния невидим бряг...

 

Когато иска ти се да изчезнеш,

Когато бързаш да се спасиш,

Когато не знаеш дали да се върнеш,

Или в спомен да се удушиш...

 

Тогава аз във тишината силна

Дланите си мои ще ти дам,

И на мъжката душа ранима

Себе си докрай ще разпродам!

 

15.02.16г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© l.panterrra Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърцето идва! Благодаря!
  • На мен написаното ми хареса, браво, Зори! Все по-хубаво пишеш!
  • Белла, не си ме усетила какво точно съм искала да кажа с тази дума, иначе съм съгласна - има мноооого да се изглажда...
    Но все пак - Благодаря Ви!
  • Чудесен стих, Зорница. Нека всички по-бързо да намерят човека на когото биха се разпродали докрай.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...