20.02.2016 г., 22:33 ч.  

Себе си ще разпродам 

  Поезия » Любовна
768 0 4

Себе си ще разпродам

 

 

Когато самота нахлуе във деня ти,

Когато във нощта заспиваш сам,

Когато от мир лишен е сънят ти,

И болките не спират дотам...

 

Когато студът скове листата,

Когато дъждът ядосано кълне,

Когато няма я вече вълната

Във безкрайното сиво море...

 

Когато тъжен си без причина,

Когато ти се плаче, а казваш „Недей!“,

Когато нямаш си твоя „любима“,

Когато мракът не спира да владей...

 

Когато птиците оттука заминат,

Когато цветята отказват да цъфтят,

Когато мълчаливо рибите преминат

На отсрещния невидим бряг...

 

Когато иска ти се да изчезнеш,

Когато бързаш да се спасиш,

Когато не знаеш дали да се върнеш,

Или в спомен да се удушиш...

 

Тогава аз във тишината силна

Дланите си мои ще ти дам,

И на мъжката душа ранима

Себе си докрай ще разпродам!

 

15.02.16г.

 

 

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От сърцето идва! Благодаря!
  • На мен написаното ми хареса, браво, Зори! Все по-хубаво пишеш!
  • Белла, не си ме усетила какво точно съм искала да кажа с тази дума, иначе съм съгласна - има мноооого да се изглажда...
    Но все пак - Благодаря Ви!
  • Чудесен стих, Зорница. Нека всички по-бързо да намерят човека на когото биха се разпродали докрай.
Предложения
: ??:??