Feb 20, 2016, 10:33 PM  

Себе си ще разпродам

  Poetry » Love
1.2K 0 4

Себе си ще разпродам

 

 

Когато самота нахлуе във деня ти,

Когато във нощта заспиваш сам,

Когато от мир лишен е сънят ти,

И болките не спират дотам...

 

Когато студът скове листата,

Когато дъждът ядосано кълне,

Когато няма я вече вълната

Във безкрайното сиво море...

 

Когато тъжен си без причина,

Когато ти се плаче, а казваш „Недей!“,

Когато нямаш си твоя „любима“,

Когато мракът не спира да владей...

 

Когато птиците оттука заминат,

Когато цветята отказват да цъфтят,

Когато мълчаливо рибите преминат

На отсрещния невидим бряг...

 

Когато иска ти се да изчезнеш,

Когато бързаш да се спасиш,

Когато не знаеш дали да се върнеш,

Или в спомен да се удушиш...

 

Тогава аз във тишината силна

Дланите си мои ще ти дам,

И на мъжката душа ранима

Себе си докрай ще разпродам!

 

15.02.16г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© l.panterrra All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърцето идва! Благодаря!
  • На мен написаното ми хареса, браво, Зори! Все по-хубаво пишеш!
  • Белла, не си ме усетила какво точно съм искала да кажа с тази дума, иначе съм съгласна - има мноооого да се изглажда...
    Но все пак - Благодаря Ви!
  • Чудесен стих, Зорница. Нека всички по-бързо да намерят човека на когото биха се разпродали докрай.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...