Feb 20, 2016, 10:33 PM  

Себе си ще разпродам

  Poetry » Love
1.2K 0 4

Себе си ще разпродам

 

 

Когато самота нахлуе във деня ти,

Когато във нощта заспиваш сам,

Когато от мир лишен е сънят ти,

И болките не спират дотам...

 

Когато студът скове листата,

Когато дъждът ядосано кълне,

Когато няма я вече вълната

Във безкрайното сиво море...

 

Когато тъжен си без причина,

Когато ти се плаче, а казваш „Недей!“,

Когато нямаш си твоя „любима“,

Когато мракът не спира да владей...

 

Когато птиците оттука заминат,

Когато цветята отказват да цъфтят,

Когато мълчаливо рибите преминат

На отсрещния невидим бряг...

 

Когато иска ти се да изчезнеш,

Когато бързаш да се спасиш,

Когато не знаеш дали да се върнеш,

Или в спомен да се удушиш...

 

Тогава аз във тишината силна

Дланите си мои ще ти дам,

И на мъжката душа ранима

Себе си докрай ще разпродам!

 

15.02.16г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© l.panterrra All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърцето идва! Благодаря!
  • На мен написаното ми хареса, браво, Зори! Все по-хубаво пишеш!
  • Белла, не си ме усетила какво точно съм искала да кажа с тази дума, иначе съм съгласна - има мноооого да се изглажда...
    Но все пак - Благодаря Ви!
  • Чудесен стих, Зорница. Нека всички по-бързо да намерят човека на когото биха се разпродали докрай.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...