27 dic 2007, 9:29

Себеоткриване 

  Poesía » Filosófica
760 0 25
Виещи се цветя по стените на сърцето ми,
оплитат го, без да го стягат,
въздуха напръска лицето ми
и после незнайно избяга.
Кадифени мисли оплитат душата ми,
непоследователно я насочват,
да слуша тайни неразгадани
от непризнати пророчици.
Струни сребристи, метални,
ритми нашепват и ваят
паяжини по сетивата ми
и сляпо ги напояват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??