Senni (Силвия)
162 1968
27 дек. 2007 г., 09:29

Себеоткриване 

  Поэзия » Философская
759 0 25

Виещи се цветя по стените на сърцето ми,

оплитат го, без да го стягат,

въздуха напръска лицето ми

и после незнайно избяга.

 

 

Кадифени мисли оплитат душата ми,

непоследователно я насочват,

да слуша тайни неразгадани

от непризнати пророчици.

 

 

Струни сребристи, метални,

ритми нашепват и ваят

паяжини по сетивата ми

и сляпо ги напояват.

 

 

В тази картина абстрактна,

със себе си аз оцелявам

и разпилявам се цялата

и после от пръст се създавам.

 

 

От пръст, закопняла за извора,

от който животът изплува,

огнени облаци препускат

и за копринени очи жадуват.

 

 

Топлина оцеляла в злината,

хиляди сърца е спасила,

без да жадува телата,

вае ги и ги целува.

 

 

Виещи се цветя по стените на сърцето ми,

красят го без да го ласкаят,

дъжд изми нозете ми,

чиста съм да се покая.

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??