Себеоткриване
Виещи се цветя по стените на сърцето ми,
оплитат го, без да го стягат,
въздуха напръска лицето ми
и после незнайно избяга.
Кадифени мисли оплитат душата ми,
непоследователно я насочват,
да слуша тайни неразгадани
от непризнати пророчици.
Струни сребристи, метални,
ритми нашепват и ваят
паяжини по сетивата ми
и сляпо ги напояват.
В тази картина абстрактна,
със себе си аз оцелявам
и разпилявам се цялата
и после от пръст се създавам.
От пръст, закопняла за извора,
от който животът изплува,
огнени облаци препускат
и за копринени очи жадуват.
Топлина оцеляла в злината,
хиляди сърца е спасила,
без да жадува телата,
вае ги и ги целува.
Виещи се цветя по стените на сърцето ми,
красят го без да го ласкаят,
дъжд изми нозете ми,
чиста съм да се покая.
© Силвия All rights reserved.
