Себеоткриване
Виещи се цветя по стените на сърцето ми,
оплитат го, без да го стягат,
въздуха напръска лицето ми
и после незнайно избяга.
Кадифени мисли оплитат душата ми,
непоследователно я насочват,
да слуша тайни неразгадани
от непризнати пророчици.
Струни сребристи, метални,
ритми нашепват и ваят
паяжини по сетивата ми
и сляпо ги напояват.
В тази картина абстрактна,
със себе си аз оцелявам
и разпилявам се цялата
и после от пръст се създавам.
От пръст, закопняла за извора,
от който животът изплува,
огнени облаци препускат
и за копринени очи жадуват.
Топлина оцеляла в злината,
хиляди сърца е спасила,
без да жадува телата,
вае ги и ги целува.
Виещи се цветя по стените на сърцето ми,
красят го без да го ласкаят,
дъжд изми нозете ми,
чиста съм да се покая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
