21 dic 2007, 12:19

Себеоткриване...

  Poesía » Otra
1.4K 0 28
 

 

Потърсих се, където спря страхът ми,

бездънно гонен от невзрачни мисли...

Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,

или изкупен ще се прероди от липси!?...

Потърсих се, където спря дъхът ми,

астрално проектиран в твойте длани...

Безсилието - властелин в ума ми,

предвестник стар на нелечими рани...

Потърсих се, където спря съдбата,

онази, същата, с увяхващите пръсти...

Кърмилница, злощастна самотата,

полепнала... във пепелища гъсти...

Потърсих се, където спря викът ми,

в задъхващи и ничии пространства...

Там сенките пълзящи по лика ми,

покорни са, безлични постоянства...

Потърсих се, където свърши пътя,

от ледените стъпки... онемели...

Неканени безумства да пропъдя,

в изгнание... самотни безпредели...

Потърсих се, където спря кръвта ми,

изтичайки... дали ще оцелея!?...

Развързвайки гласа на същността ми,

познала се... дали ще се намеря!?...

...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва как умело боравиш с думите!
    Поздрав Деска!
  • Благодаря ви приятели!!!
    Весели празници и хармония в дните!!!
  • Цял живот се търсим...Деси, изключително силен стих!!!
  • "...Потърсих се, където свърши пътя,
    от ледените стъпки... онемели...
    Неканени безумства да пропъдя,
    в изгнание... самотни безпредели..."


    Много ме замислиха тези редове...
  • "Развързвайки гласа на същността ми,

    познала се... дали ще се намеря!?..."
    Няма начин да не се намериш Деси след развързване гласа на твоята истинска същност... всъщност ти си се намерила точно в тези думи!
    Възхити ме!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...