21 dic 2007, 12:19

Себеоткриване...

  Poesía » Otra
1.4K 0 28
 

 

Потърсих се, където спря страхът ми,

бездънно гонен от невзрачни мисли...

Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,

или изкупен ще се прероди от липси!?...

Потърсих се, където спря дъхът ми,

астрално проектиран в твойте длани...

Безсилието - властелин в ума ми,

предвестник стар на нелечими рани...

Потърсих се, където спря съдбата,

онази, същата, с увяхващите пръсти...

Кърмилница, злощастна самотата,

полепнала... във пепелища гъсти...

Потърсих се, където спря викът ми,

в задъхващи и ничии пространства...

Там сенките пълзящи по лика ми,

покорни са, безлични постоянства...

Потърсих се, където свърши пътя,

от ледените стъпки... онемели...

Неканени безумства да пропъдя,

в изгнание... самотни безпредели...

Потърсих се, където спря кръвта ми,

изтичайки... дали ще оцелея!?...

Развързвайки гласа на същността ми,

познала се... дали ще се намеря!?...

...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми харесва как умело боравиш с думите!
    Поздрав Деска!
  • Благодаря ви приятели!!!
    Весели празници и хармония в дните!!!
  • Цял живот се търсим...Деси, изключително силен стих!!!
  • "...Потърсих се, където свърши пътя,
    от ледените стъпки... онемели...
    Неканени безумства да пропъдя,
    в изгнание... самотни безпредели..."


    Много ме замислиха тези редове...
  • "Развързвайки гласа на същността ми,

    познала се... дали ще се намеря!?..."
    Няма начин да не се намериш Деси след развързване гласа на твоята истинска същност... всъщност ти си се намерила точно в тези думи!
    Възхити ме!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...