Себеоткриване...
Потърсих се, където спря страхът ми,
бездънно гонен от невзрачни мисли...
Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,
или изкупен ще се прероди от липси!?...
Потърсих се, където спря дъхът ми,
астрално проектиран в твойте длани...
Безсилието - властелин в ума ми,
предвестник стар на нелечими рани...
Потърсих се, където спря съдбата,
онази, същата, с увяхващите пръсти...
Кърмилница, злощастна самотата,
полепнала... във пепелища гъсти...
Потърсих се, където спря викът ми,
в задъхващи и ничии пространства...
Там сенките пълзящи по лика ми,
покорни са, безлични постоянства...
Потърсих се, където свърши пътя,
от ледените стъпки... онемели...
Неканени безумства да пропъдя,
в изгнание... самотни безпредели...
Потърсих се, където спря кръвта ми,
изтичайки... дали ще оцелея!?...
Развързвайки гласа на същността ми,
познала се... дали ще се намеря!?...
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
