Dec 21, 2007, 12:19 PM

Себеоткриване...

  Poetry » Other
1.4K 0 28
 

 

Потърсих се, където спря страхът ми,

бездънно гонен от невзрачни мисли...

Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,

или изкупен ще се прероди от липси!?...

Потърсих се, където спря дъхът ми,

астрално проектиран в твойте длани...

Безсилието - властелин в ума ми,

предвестник стар на нелечими рани...

Потърсих се, където спря съдбата,

онази, същата, с увяхващите пръсти...

Кърмилница, злощастна самотата,

полепнала... във пепелища гъсти...

Потърсих се, където спря викът ми,

в задъхващи и ничии пространства...

Там сенките пълзящи по лика ми,

покорни са, безлични постоянства...

Потърсих се, където свърши пътя,

от ледените стъпки... онемели...

Неканени безумства да пропъдя,

в изгнание... самотни безпредели...

Потърсих се, където спря кръвта ми,

изтичайки... дали ще оцелея!?...

Развързвайки гласа на същността ми,

познала се... дали ще се намеря!?...

...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва как умело боравиш с думите!
    Поздрав Деска!
  • Благодаря ви приятели!!!
    Весели празници и хармония в дните!!!
  • Цял живот се търсим...Деси, изключително силен стих!!!
  • "...Потърсих се, където свърши пътя,
    от ледените стъпки... онемели...
    Неканени безумства да пропъдя,
    в изгнание... самотни безпредели..."


    Много ме замислиха тези редове...
  • "Развързвайки гласа на същността ми,

    познала се... дали ще се намеря!?..."
    Няма начин да не се намериш Деси след развързване гласа на твоята истинска същност... всъщност ти си се намерила точно в тези думи!
    Възхити ме!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...