Dec 21, 2007, 12:19 PM

Себеоткриване...

  Poetry » Other
1.4K 0 28
 

 

Потърсих се, където спря страхът ми,

бездънно гонен от невзрачни мисли...

Самодостатъчно ли бе роден грехът ми,

или изкупен ще се прероди от липси!?...

Потърсих се, където спря дъхът ми,

астрално проектиран в твойте длани...

Безсилието - властелин в ума ми,

предвестник стар на нелечими рани...

Потърсих се, където спря съдбата,

онази, същата, с увяхващите пръсти...

Кърмилница, злощастна самотата,

полепнала... във пепелища гъсти...

Потърсих се, където спря викът ми,

в задъхващи и ничии пространства...

Там сенките пълзящи по лика ми,

покорни са, безлични постоянства...

Потърсих се, където свърши пътя,

от ледените стъпки... онемели...

Неканени безумства да пропъдя,

в изгнание... самотни безпредели...

Потърсих се, където спря кръвта ми,

изтичайки... дали ще оцелея!?...

Развързвайки гласа на същността ми,

познала се... дали ще се намеря!?...

...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ми харесва как умело боравиш с думите!
    Поздрав Деска!
  • Благодаря ви приятели!!!
    Весели празници и хармония в дните!!!
  • Цял живот се търсим...Деси, изключително силен стих!!!
  • "...Потърсих се, където свърши пътя,
    от ледените стъпки... онемели...
    Неканени безумства да пропъдя,
    в изгнание... самотни безпредели..."


    Много ме замислиха тези редове...
  • "Развързвайки гласа на същността ми,

    познала се... дали ще се намеря!?..."
    Няма начин да не се намериш Деси след развързване гласа на твоята истинска същност... всъщност ти си се намерила точно в тези думи!
    Възхити ме!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...