26 ago 2008, 10:56

Себепречистване

  Poesía
940 0 3
 

 

 

Мръсната стая ме прочиства отвътре.

Изгнили дъски наслоени със прах,

и няма страх,

и няма желание за фалшиво полиране.

Гримирам паяжината с пренебрежение

или с усмивка, с предложение:

Нож и вилица,

муха върху бяла покривка от нишки;

книжки с приказки

и детски заблуди.

Спомени луди, покрити със прах.

Такива ги искам -

две-три зрънца от грах

в кибритена кутия;

неизползвана от години ютия -

служи за подпора на книгите.

Мръсната стая е моя опора.

Затварям вратата и вече съм чиста.

Чиста сред прах

и стъклена чаша с гадания:

лавандула за нежност,

рози за обич

и миди от морска безбрежност...

Моят зов към небето

и от мен създадено предание.

В мръсната стая всичко е чисто:

бистри спомени и време лъчисто,

прекарано в СЕБЕПРЕЧИСТВАНЕ.

230808

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....