26 ago 2008, 10:56

Себепречистване

  Poesía
941 0 3
 

 

 

Мръсната стая ме прочиства отвътре.

Изгнили дъски наслоени със прах,

и няма страх,

и няма желание за фалшиво полиране.

Гримирам паяжината с пренебрежение

или с усмивка, с предложение:

Нож и вилица,

муха върху бяла покривка от нишки;

книжки с приказки

и детски заблуди.

Спомени луди, покрити със прах.

Такива ги искам -

две-три зрънца от грах

в кибритена кутия;

неизползвана от години ютия -

служи за подпора на книгите.

Мръсната стая е моя опора.

Затварям вратата и вече съм чиста.

Чиста сред прах

и стъклена чаша с гадания:

лавандула за нежност,

рози за обич

и миди от морска безбрежност...

Моят зов към небето

и от мен създадено предание.

В мръсната стая всичко е чисто:

бистри спомени и време лъчисто,

прекарано в СЕБЕПРЕЧИСТВАНЕ.

230808

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тинка Това Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...