26.08.2008 г., 10:56 ч.

Себепречистване 

  Поезия
639 0 3
 

 

 

Мръсната стая ме прочиства отвътре.

Изгнили дъски наслоени със прах,

и няма страх,

и няма желание за фалшиво полиране.

Гримирам паяжината с пренебрежение

или с усмивка, с предложение:

Нож и вилица,

муха върху бяла покривка от нишки;

книжки с приказки

и детски заблуди.

Спомени луди, покрити със прах.

Такива ги искам -

две-три зрънца от грах

в кибритена кутия;

неизползвана от години ютия -

служи за подпора на книгите.

Мръсната стая е моя опора.

Затварям вратата и вече съм чиста.

Чиста сред прах

и стъклена чаша с гадания:

лавандула за нежност,

рози за обич

и миди от морска безбрежност...

Моят зов към небето

и от мен създадено предание.

В мръсната стая всичко е чисто:

бистри спомени и време лъчисто,

прекарано в СЕБЕПРЕЧИСТВАНЕ.

230808

© Тинка Това Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??