Себепречистване
Мръсната стая ме прочиства отвътре.
Изгнили дъски наслоени със прах,
и няма страх,
и няма желание за фалшиво полиране.
Гримирам паяжината с пренебрежение
или с усмивка, с предложение:
Нож и вилица,
муха върху бяла покривка от нишки;
книжки с приказки
и детски заблуди.
Спомени луди, покрити със прах.
Такива ги искам -
две-три зрънца от грах
в кибритена кутия;
неизползвана от години ютия -
служи за подпора на книгите.
Мръсната стая е моя опора.
Затварям вратата и вече съм чиста.
Чиста сред прах
и стъклена чаша с гадания:
лавандула за нежност,
рози за обич
и миди от морска безбрежност...
Моят зов към небето
и от мен създадено предание.
В мръсната стая всичко е чисто:
бистри спомени и време лъчисто,
прекарано в СЕБЕПРЕЧИСТВАНЕ.
230808
© Тинка Това All rights reserved.
